9 февр. 2011 г., 22:24

Неразделни 

  Поэзия » Другая
628 0 1

Бяхме неразделни,

бяхме ний сестри.

Бяхме като две

сребърни капки сълзи.

Не усетих аз дори

как всичко се промени.

 

Ти спря да ми споделяш,

спря да ми казваш своите мечти

и единственото, което излизаше

от твоята уста, бяха лъжи.

 

Но не се отказах аз,

продължих да съм до теб.

Опитвах се да разбера

какво не е наред.

А ти все по-потайна,

все по-отдалечена стана.

 

Помня как ми каза,

че единствена съм аз до теб,

че няма друг приятел като мен.

Но защо тогава така

прогонваш ме сега?

 

И продължавам аз,

да, ще бъда на твоя страна,

но не мога да обещая,

че ще продължи да е така.

 

И ако четеш това,

помисли добре.

Искаш ли да изгубиш този,

който пази твоето сърце? 

© ЛениДЛ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжно е наистина когато едно приятелство изстива. Но често това е само временно,така че не се отчайвай, а й сподели какво те мъчи и се сдобрете
Предложения
: ??:??