9 февр. 2011 г., 22:24

Неразделни

762 0 1

Бяхме неразделни,

бяхме ний сестри.

Бяхме като две

сребърни капки сълзи.

Не усетих аз дори

как всичко се промени.

 

Ти спря да ми споделяш,

спря да ми казваш своите мечти

и единственото, което излизаше

от твоята уста, бяха лъжи.

 

Но не се отказах аз,

продължих да съм до теб.

Опитвах се да разбера

какво не е наред.

А ти все по-потайна,

все по-отдалечена стана.

 

Помня как ми каза,

че единствена съм аз до теб,

че няма друг приятел като мен.

Но защо тогава така

прогонваш ме сега?

 

И продължавам аз,

да, ще бъда на твоя страна,

но не мога да обещая,

че ще продължи да е така.

 

И ако четеш това,

помисли добре.

Искаш ли да изгубиш този,

който пази твоето сърце? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛениДЛ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно е наистина когато едно приятелство изстива. Но често това е само временно,така че не се отчайвай, а й сподели какво те мъчи и се сдобрете

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...