Бяхме неразделни,
бяхме ний сестри.
Бяхме като две
сребърни капки сълзи.
Не усетих аз дори
как всичко се промени.
Ти спря да ми споделяш,
спря да ми казваш своите мечти
и единственото, което излизаше
от твоята уста, бяха лъжи.
Но не се отказах аз,
продължих да съм до теб.
Опитвах се да разбера
какво не е наред.
А ти все по-потайна,
все по-отдалечена стана.
Помня как ми каза,
че единствена съм аз до теб,
че няма друг приятел като мен.
Но защо тогава така
прогонваш ме сега?
И продължавам аз,
да, ще бъда на твоя страна,
но не мога да обещая,
че ще продължи да е така.
И ако четеш това,
помисли добре.
Искаш ли да изгубиш този,
който пази твоето сърце?
© ЛениДЛ All rights reserved.