Feb 9, 2011, 10:24 PM

Неразделни

  Poetry » Other
764 0 1

Бяхме неразделни,

бяхме ний сестри.

Бяхме като две

сребърни капки сълзи.

Не усетих аз дори

как всичко се промени.

 

Ти спря да ми споделяш,

спря да ми казваш своите мечти

и единственото, което излизаше

от твоята уста, бяха лъжи.

 

Но не се отказах аз,

продължих да съм до теб.

Опитвах се да разбера

какво не е наред.

А ти все по-потайна,

все по-отдалечена стана.

 

Помня как ми каза,

че единствена съм аз до теб,

че няма друг приятел като мен.

Но защо тогава така

прогонваш ме сега?

 

И продължавам аз,

да, ще бъда на твоя страна,

но не мога да обещая,

че ще продължи да е така.

 

И ако четеш това,

помисли добре.

Искаш ли да изгубиш този,

който пази твоето сърце? 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛениДЛ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е наистина когато едно приятелство изстива. Но често това е само временно,така че не се отчайвай, а й сподели какво те мъчи и се сдобрете

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...