10 jul 2009, 20:13

Неразкаян

  Poesía
890 0 2

Неразкаян

Страдалец е този, който се влюбва
в девойка, която го недолюбва
и това въобще не е най-зле,
а тя, когато го лъже във жално лице,
със знаци лъжовни и змийски очи,
той пада в плен и в хаоса крачи.

Надежда го тласка към висотата,
не е същия, срещнал веч' красотата,
а узнал, че тя е лъжовна и долна,
криела от него истината подмолна,
неподготвен пада той във борбата,
чувствайки като сестра самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Гулов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяка обич е път към страданието...
  • Всъщност не си дочела стихотворението докрай. Не може да коментираш само на базата на първата строфа. Доста неадекватно ми се струва. Или не си дочела стихотворението, или не си го разбрала. Все пак благодаря за критиката. Приемам я!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...