10 июл. 2009 г., 20:13

Неразкаян

891 0 2

Неразкаян

Страдалец е този, който се влюбва
в девойка, която го недолюбва
и това въобще не е най-зле,
а тя, когато го лъже във жално лице,
със знаци лъжовни и змийски очи,
той пада в плен и в хаоса крачи.

Надежда го тласка към висотата,
не е същия, срещнал веч' красотата,
а узнал, че тя е лъжовна и долна,
криела от него истината подмолна,
неподготвен пада той във борбата,
чувствайки като сестра самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Гулов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка обич е път към страданието...
  • Всъщност не си дочела стихотворението докрай. Не може да коментираш само на базата на първата строфа. Доста неадекватно ми се струва. Или не си дочела стихотворението, или не си го разбрала. Все пак благодаря за критиката. Приемам я!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...