5 sept 2015, 20:32

Нереален

640 0 2

Залезът кърви в очите ми,
бледи устни чезнат в нощта,
тихи стъпки отекват в сърцето ми,
душата подема на вечността песента.

Заспиват очите,
зелените ми ириси угасват,
зад тях се издигат душите,
пръстите ми косите ти докосват.

До мен ли си?
Тялото ти призрачно усещам,
ще останеш ли?
Отварям очи – самотния мрак поглеждам...

04.09.2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи
  • Майсторски обрисуван и красиво поднесен стих, чийто щрихи докосват естетическото възприятие на читателя. Богатството на художествената експресия дава лекота и ефирност на идеята, а отвъд селенията на съня реалното и фантастичното ще се слеят, за да ни покажат същността на любовта. Поздрави, Теодора!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...