Sep 5, 2015, 8:32 PM

Нереален

  Poetry » Love
643 0 2

Залезът кърви в очите ми,
бледи устни чезнат в нощта,
тихи стъпки отекват в сърцето ми,
душата подема на вечността песента.

Заспиват очите,
зелените ми ириси угасват,
зад тях се издигат душите,
пръстите ми косите ти докосват.

До мен ли си?
Тялото ти призрачно усещам,
ще останеш ли?
Отварям очи – самотния мрак поглеждам...

04.09.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите думи
  • Майсторски обрисуван и красиво поднесен стих, чийто щрихи докосват естетическото възприятие на читателя. Богатството на художествената експресия дава лекота и ефирност на идеята, а отвъд селенията на съня реалното и фантастичното ще се слеят, за да ни покажат същността на любовта. Поздрави, Теодора!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...