Sep 5, 2015, 8:32 PM

Нереален 

  Poetry » Love
481 0 2

Залезът кърви в очите ми,
бледи устни чезнат в нощта,
тихи стъпки отекват в сърцето ми,
душата подема на вечността песента.

Заспиват очите,
зелените ми ириси угасват,
зад тях се издигат душите,
пръстите ми косите ти докосват.

До мен ли си?
Тялото ти призрачно усещам,
ще останеш ли?
Отварям очи – самотния мрак поглеждам...

04.09.2015

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за хубавите думи
  • Майсторски обрисуван и красиво поднесен стих, чийто щрихи докосват естетическото възприятие на читателя. Богатството на художествената експресия дава лекота и ефирност на идеята, а отвъд селенията на съня реалното и фантастичното ще се слеят, за да ни покажат същността на любовта. Поздрави, Теодора!
Random works
: ??:??