5.09.2015 г., 20:32

Нереален

639 0 2

Залезът кърви в очите ми,
бледи устни чезнат в нощта,
тихи стъпки отекват в сърцето ми,
душата подема на вечността песента.

Заспиват очите,
зелените ми ириси угасват,
зад тях се издигат душите,
пръстите ми косите ти докосват.

До мен ли си?
Тялото ти призрачно усещам,
ще останеш ли?
Отварям очи – самотния мрак поглеждам...

04.09.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи
  • Майсторски обрисуван и красиво поднесен стих, чийто щрихи докосват естетическото възприятие на читателя. Богатството на художествената експресия дава лекота и ефирност на идеята, а отвъд селенията на съня реалното и фантастичното ще се слеят, за да ни покажат същността на любовта. Поздрави, Теодора!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...