27 ene 2008, 21:17

НЕреалност

  Poesía » Otra
1K 0 3

Отдадох се на неща нереални.

Прогоних истината от ума си.

Заживях в измислена реалност.

 

Чувствам как потъвам.

Чувствам, че ме задушаваш.

Прекара ме през Ада.

 

Какво трябва да направя?
Кога ще се свърши агонията?

Остави ме да оцелея!

 

Стъпил си на гърдите ми.

И не пускаш въздуха нагоре.

Това целеше, нали?

 

Държиш сърцето ми в ръцете си

и не му позволяваш да бие.

Радваш се, нали?

 

Отдадох се на фантазия неосъществима.

 Аз създадох тази реалност.

Моят Ад си ти!


 

                                    Специално за Зузка! :):)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абсолютно нищо против използването на думата "ад", дори напротив! Има интересни и запомнящи се неща в творбата.
  • Лично аз не харесвам да се споменава думата "ад" в поезията, защото поезията за мен трябва да е чиста, непокварена от подобни символи. Но това си е мое мнение и не те обременявам да се вслушаш в него.
  • Много добро! Браво

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...