27 янв. 2008 г., 21:17

НЕреалност

1K 0 3

Отдадох се на неща нереални.

Прогоних истината от ума си.

Заживях в измислена реалност.

 

Чувствам как потъвам.

Чувствам, че ме задушаваш.

Прекара ме през Ада.

 

Какво трябва да направя?
Кога ще се свърши агонията?

Остави ме да оцелея!

 

Стъпил си на гърдите ми.

И не пускаш въздуха нагоре.

Това целеше, нали?

 

Държиш сърцето ми в ръцете си

и не му позволяваш да бие.

Радваш се, нали?

 

Отдадох се на фантазия неосъществима.

 Аз създадох тази реалност.

Моят Ад си ти!


 

                                    Специално за Зузка! :):)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дели Статева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абсолютно нищо против използването на думата "ад", дори напротив! Има интересни и запомнящи се неща в творбата.
  • Лично аз не харесвам да се споменава думата "ад" в поезията, защото поезията за мен трябва да е чиста, непокварена от подобни символи. Но това си е мое мнение и не те обременявам да се вслушаш в него.
  • Много добро! Браво

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...