27.01.2008 г., 21:17

НЕреалност

1K 0 3

Отдадох се на неща нереални.

Прогоних истината от ума си.

Заживях в измислена реалност.

 

Чувствам как потъвам.

Чувствам, че ме задушаваш.

Прекара ме през Ада.

 

Какво трябва да направя?
Кога ще се свърши агонията?

Остави ме да оцелея!

 

Стъпил си на гърдите ми.

И не пускаш въздуха нагоре.

Това целеше, нали?

 

Държиш сърцето ми в ръцете си

и не му позволяваш да бие.

Радваш се, нали?

 

Отдадох се на фантазия неосъществима.

 Аз създадох тази реалност.

Моят Ад си ти!


 

                                    Специално за Зузка! :):)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дели Статева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсолютно нищо против използването на думата "ад", дори напротив! Има интересни и запомнящи се неща в творбата.
  • Лично аз не харесвам да се споменава думата "ад" в поезията, защото поезията за мен трябва да е чиста, непокварена от подобни символи. Но това си е мое мнение и не те обременявам да се вслушаш в него.
  • Много добро! Браво

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...