16 abr 2011, 23:46

Неритмично...

  Poesía
933 1 17

Живот – пролука...

Всеки миг надзърта гладна смърт

към бухналата вечност...

Отронват се годините,

под сенките

на недоизживяното

и за последен път танцуват с вятъра

на недоизказаното...

Огъват се стеблата

на мислите,

а Корените на чувствата се молят

за още малко глътки–спомени

и Сила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ръцете ти към Слънцето протегнати
    за да се стоплят мъничко във светлината на пролуката
    небето сиво носят на върха на нежните си пръсти.

    Навярно на Съдбата вестоносец
    е вятърът със който се увиваш
    във нощите самотни и студени...

    Не си сама - на другата страна на тъжната планета сега е лято.
    Но въпреки това, за среща с тебе
    сълза отронва твоят брат близнак!

    Благодаря за удоволствието и вдъхновението от Твоята поезия, Веси!
  • Мъдро и оригинално! Поздрави и от мен Веси!
  • Благодаря на всички...
  • Честит Великден, Веси! Пожелавам от сърце за достатъчно сила и божия благословия, за да постигнеш недоизживяното, към което се стремиш! Поздрав за стихото
  • Великолепие!
    Истинска поетична наслада!
    Поздрави!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...