veesii70 (Веселка Стойнева) veesii70 (Веселка Стойнева)
36 419
16 abr 2011, 23:46

Неритмично...

  Poesía
931 1 17

Живот – пролука...

Всеки миг надзърта гладна смърт

към бухналата вечност...

Отронват се годините,

под сенките

на недоизживяното

и за последен път танцуват с вятъра

на недоизказаното...

Огъват се стеблата

на мислите,

а Корените на чувствата се молят

за още малко глътки–спомени

и Сила...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Ръцете ти към Слънцето протегнати
    за да се стоплят мъничко във светлината на пролуката
    небето сиво носят на върха на нежните си пръсти.

    Навярно на Съдбата вестоносец
    е вятърът със който се увиваш
    във нощите самотни и студени...

    Не си сама - на другата страна на тъжната планета сега е лято.
    Но въпреки това, за среща с тебе
    сълза отронва твоят брат близнак!

    Благодаря за удоволствието и вдъхновението от Твоята поезия, Веси!
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Мъдро и оригинално! Поздрави и от мен Веси!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Благодаря на всички...
  • Traum (Цвети Йорданова)
    Traum (Цвети Йорданова)
    Честит Великден, Веси! Пожелавам от сърце за достатъчно сила и божия благословия, за да постигнеш недоизживяното, към което се стремиш! Поздрав за стихото
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Великолепие!
    Истинска поетична наслада!
    Поздрави!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0