Неритмично...

Поезия

928 1 17

Живот – пролука...

Всеки миг надзърта гладна смърт

към бухналата вечност...

Отронват се годините,

под сенките

на недоизживяното

и за последен път танцуват с вятъра

на недоизказаното...

Огъват се стеблата

на мислите,

а Корените на чувствата се молят

за още малко глътки–спомени

и Сила...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

angelmilev (Ангел Милев)

Ръцете ти към Слънцето протегнати
за да се стоплят мъничко във светлината на пролуката
небето сиво носят на върха на нежните си пръсти.

Навярно на Съдбата вестоносец
е вятърът със който се увиваш
във нощите самотни и студени...

Не си сама - на другата страна на тъжната планета сега е лято.
Но въпреки това, за среща с тебе
сълза отронва твоят брат близнак!

Благодаря за удоволствието и вдъхновението от Твоята поезия, Веси!

2018-09-22T23:55:44+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Мъдро и оригинално! Поздрави и от мен Веси!

2011-04-24T23:58:49+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря на всички...

2011-04-24T23:28:49+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Честит Великден, Веси! Пожелавам от сърце за достатъчно сила и божия благословия, за да постигнеш недоизживяното, към което се стремиш! Поздрав за стихото

2011-04-24T23:24:21+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Великолепие!
Истинска поетична наслада!
Поздрави!!!

2011-04-17T23:23:34+03:00