Неритмично...

Поэзия

937 1 17

Живот – пролука...

Всеки миг надзърта гладна смърт

към бухналата вечност...

Отронват се годините,

под сенките

на недоизживяното

и за последен път танцуват с вятъра

на недоизказаното...

Огъват се стеблата

на мислите,

а Корените на чувствата се молят

за още малко глътки–спомени

и Сила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

angelmilev (Ангел Милев)

Ръцете ти към Слънцето протегнати
за да се стоплят мъничко във светлината на пролуката
небето сиво носят на върха на нежните си пръсти.

Навярно на Съдбата вестоносец
е вятърът със който се увиваш
във нощите самотни и студени...

Не си сама - на другата страна на тъжната планета сега е лято.
Но въпреки това, за среща с тебе
сълза отронва твоят брат близнак!

Благодаря за удоволствието и вдъхновението от Твоята поезия, Веси!

2018-09-22T23:55:44+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Мъдро и оригинално! Поздрави и от мен Веси!

2011-04-24T23:58:49+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря на всички...

2011-04-24T23:28:49+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Честит Великден, Веси! Пожелавам от сърце за достатъчно сила и божия благословия, за да постигнеш недоизживяното, към което се стремиш! Поздрав за стихото

2011-04-24T23:24:21+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Великолепие!
Истинска поетична наслада!
Поздрави!!!

2011-04-17T23:23:34+03:00