Затъжих се за тебе.
Невероятно е!
Зад високия хребет
свети лятото.
В необятните нощи
са светулките.
Аз чакам ли, чакам още
притулена,
скрита в храсти
къпинови.
Летните страсти
са сини.
Толкова, колкото са очите ти.
А усмивката - весела.
Само защо ли мъчително
лятото пее песен?
Песен, в която те няма -
тъжно е.
Времето се оказа голямо
лъгане.
© Елия Todos los derechos reservados