4 oct 2019, 17:41

Неродени

  Poesía » Otra
738 7 11

Вятър подухва, косите ми гали.

Постила килим от златни листа.

Дърветата тъжни с оголени клони,

сбогуват се тихо със свойте деца.

 

Душата ми плаче, чувства немеят.

Дъждецът докосва самотни сърца.

Прегръщам тъгата, очите жалеят...

удавени в капки златиста роса.

 

Вървя безвъзвратно по мътна пътека.

Раздяла вещае злочеста съдба...

Влюбени двойки тъгуват с дърветата,

за сбогом с неродената своя мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...