ЦвететоБ (Цветето Б.) ЦвететоБ (Цветето Б.)
38 175
4 oct 2019, 17:41

Неродени

  Poesía » Otra
748 7 11

Вятър подухва, косите ми гали.

Постила килим от златни листа.

Дърветата тъжни с оголени клони,

сбогуват се тихо със свойте деца.

 

Душата ми плаче, чувства немеят.

Дъждецът докосва самотни сърца.

Прегръщам тъгата, очите жалеят...

удавени в капки златиста роса.

 

Вървя безвъзвратно по мътна пътека.

Раздяла вещае злочеста съдба...

Влюбени двойки тъгуват с дърветата,

за сбогом с неродената своя мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0