Вятър подухва, косите ми гали.
Постила килим от златни листа.
Дърветата тъжни с оголени клони,
сбогуват се тихо със свойте деца.
Душата ми плаче, чувства немеят.
Дъждецът докосва самотни сърца.
Прегръщам тъгата, очите жалеят...
удавени в капки златиста роса.
Вървя безвъзвратно по мътна пътека.
Раздяла вещае злочеста съдба...
Влюбени двойки тъгуват с дърветата,
за сбогом с неродената своя мечта.
© Цветето Б. All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
