Неродени
Вятър подухва, косите ми гали.
Постила килим от златни листа.
Дърветата тъжни с оголени клони,
сбогуват се тихо със свойте деца.
Душата ми плаче, чувства немеят.
Дъждецът докосва самотни сърца.
Прегръщам тъгата, очите жалеят...
удавени в капки златиста роса.
Вървя безвъзвратно по мътна пътека.
Раздяла вещае злочеста съдба...
Влюбени двойки тъгуват с дърветата,
за сбогом с неродената своя мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
