6 abr 2015, 21:46

Неродени пеперуди

1.2K 0 4

Защото никога не се научих да

 различавам правилно и грешно - 

повярвах, че мога да заключа 

слънчеви лъчи във шепи. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Достатъчно съм смел да затанцувам 

по ръба на ножа-понасям се 

под звуци на разруха. 

Превръщам мислите си в тишина. 

И давам смисъла на думите. 

И не лъжата. А начина, по който 

отричам истината - е. 

Миризма на смърт се носи от 

пашкули на неродени пеперуди. 

Вторачвам се в тавана в тъмното. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Отразява се направо във сърцето ми. 

Защо никога не се научих да 

различавам правилно и грешно?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кети, благодаря ти за оценката!
  • Така се лутаме всички, но рядко някой успява да го изрази така образно, запомнящо се!
  • Колко повече от ,,Благодаря!" да кажа?
  • "Защо никога не се научих да различавам правилно и грешно?!" Всеки наш житейски избор е риск. Никога няма сигурност, че днес това, което сме избрали като правилно решение утре няма да се окаже грешно. И обратно. Колебанието е присъщо на мислещата и чувствителна личност, за която случайният принцип не е начина, а тесногръдата каноничност - средството при тези избори. Стихотворението не налага конкретно фиксирани ракурси и не третира само субективни етични категории. Тук идеите постигат една общовалидна значимост и ни карат да осмислим отново най-кардиналните въпроси на битието и съзнанието. Най-искрени поздрави, Радославе!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...