6 апр. 2015 г., 21:46

Неродени пеперуди

1.2K 0 4

Защото никога не се научих да

 различавам правилно и грешно - 

повярвах, че мога да заключа 

слънчеви лъчи във шепи. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Достатъчно съм смел да затанцувам 

по ръба на ножа-понасям се 

под звуци на разруха. 

Превръщам мислите си в тишина. 

И давам смисъла на думите. 

И не лъжата. А начина, по който 

отричам истината - е. 

Миризма на смърт се носи от 

пашкули на неродени пеперуди. 

Вторачвам се в тавана в тъмното. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Отразява се направо във сърцето ми. 

Защо никога не се научих да 

различавам правилно и грешно?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кети, благодаря ти за оценката!
  • Така се лутаме всички, но рядко някой успява да го изрази така образно, запомнящо се!
  • Колко повече от ,,Благодаря!" да кажа?
  • "Защо никога не се научих да различавам правилно и грешно?!" Всеки наш житейски избор е риск. Никога няма сигурност, че днес това, което сме избрали като правилно решение утре няма да се окаже грешно. И обратно. Колебанието е присъщо на мислещата и чувствителна личност, за която случайният принцип не е начина, а тесногръдата каноничност - средството при тези избори. Стихотворението не налага конкретно фиксирани ракурси и не третира само субективни етични категории. Тук идеите постигат една общовалидна значимост и ни карат да осмислим отново най-кардиналните въпроси на битието и съзнанието. Най-искрени поздрави, Радославе!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...