DifferentPrince (Радослав Петров)
72 263
6.04.2015 г., 21:46 ч.

Неродени пеперуди 

  Поезия » Бели стихове
755 0 4

Защото никога не се научих да

 различавам правилно и грешно - 

повярвах, че мога да заключа 

слънчеви лъчи във шепи. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Достатъчно съм смел да затанцувам 

по ръба на ножа-понасям се 

под звуци на разруха. 

Превръщам мислите си в тишина. 

И давам смисъла на думите. 

И не лъжата. А начина, по който 

отричам истината - е. 

Миризма на смърт се носи от 

пашкули на неродени пеперуди. 

Вторачвам се в тавана в тъмното. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Отразява се направо във сърцето ми. 

Защо никога не се научих да 

различавам правилно и грешно?!

© Радослав Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кети, благодаря ти за оценката!
  • Така се лутаме всички, но рядко някой успява да го изрази така образно, запомнящо се!
  • Колко повече от ,,Благодаря!" да кажа?
  • "Защо никога не се научих да различавам правилно и грешно?!" Всеки наш житейски избор е риск. Никога няма сигурност, че днес това, което сме избрали като правилно решение утре няма да се окаже грешно. И обратно. Колебанието е присъщо на мислещата и чувствителна личност, за която случайният принцип не е начина, а тесногръдата каноничност - средството при тези избори. Стихотворението не налага конкретно фиксирани ракурси и не третира само субективни етични категории. Тук идеите постигат една общовалидна значимост и ни карат да осмислим отново най-кардиналните въпроси на битието и съзнанието. Най-искрени поздрави, Радославе!
Предложения
: ??:??