Apr 6, 2015, 9:46 PM

Неродени пеперуди

1.2K 0 4

Защото никога не се научих да

 различавам правилно и грешно - 

повярвах, че мога да заключа 

слънчеви лъчи във шепи. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Достатъчно съм смел да затанцувам 

по ръба на ножа-понасям се 

под звуци на разруха. 

Превръщам мислите си в тишина. 

И давам смисъла на думите. 

И не лъжата. А начина, по който 

отричам истината - е. 

Миризма на смърт се носи от 

пашкули на неродени пеперуди. 

Вторачвам се в тавана в тъмното. 

Под пръстите изплъзва се дъга. 

Отразява се направо във сърцето ми. 

Защо никога не се научих да 

различавам правилно и грешно?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кети, благодаря ти за оценката!
  • Така се лутаме всички, но рядко някой успява да го изрази така образно, запомнящо се!
  • Колко повече от ,,Благодаря!" да кажа?
  • "Защо никога не се научих да различавам правилно и грешно?!" Всеки наш житейски избор е риск. Никога няма сигурност, че днес това, което сме избрали като правилно решение утре няма да се окаже грешно. И обратно. Колебанието е присъщо на мислещата и чувствителна личност, за която случайният принцип не е начина, а тесногръдата каноничност - средството при тези избори. Стихотворението не налага конкретно фиксирани ракурси и не третира само субективни етични категории. Тук идеите постигат една общовалидна значимост и ни карат да осмислим отново най-кардиналните въпроси на битието и съзнанието. Най-искрени поздрави, Радославе!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...