1 oct 2005, 16:29

Нероденият син изкрещя 

  Poesía
1000 0 8

В утробата си носеше живот,

а вън ухаеше

на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници.
Избираха най- хубавата за
любимия,

а тя се даваше в море от
самота.

Усещаше се – разпната.
Пристъпи в болничната стая
и каза сбогом на мечтата.
-Страхливка!


Нероденият син изкрещя.

 

 

 

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??