1 oct 2005, 16:29

Нероденият син изкрещя

  Poesía
1.3K 0 8

В утробата си носеше живот,

а вън ухаеше

на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници.
Избираха най- хубавата за
любимия,

а тя се даваше в море от
самота.

Усещаше се – разпната.
Пристъпи в болничната стая
и каза сбогом на мечтата.
-Страхливка!


Нероденият син изкрещя.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещата от живота са простички, ние хората обичаме да ги усложняваме. Нали? Благодаря, че прочете.
  • ...
  • трябваше да е силно
    ама елемнатрничко ми дойде
    ... близо до акъла
    в колко сериала героите имат такива сънища... без мартениците!
    (мой си прочит, нищо не значи)
  • Благодаря на всички Ви за отзивите.
  • ! Побиха ме тръпки !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...