1 oct 2005, 16:29

Нероденият син изкрещя

  Poesía
1.3K 0 8

В утробата си носеше живот,

а вън ухаеше

на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници.
Избираха най- хубавата за
любимия,

а тя се даваше в море от
самота.

Усещаше се – разпната.
Пристъпи в болничната стая
и каза сбогом на мечтата.
-Страхливка!


Нероденият син изкрещя.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещата от живота са простички, ние хората обичаме да ги усложняваме. Нали? Благодаря, че прочете.
  • ...
  • трябваше да е силно
    ама елемнатрничко ми дойде
    ... близо до акъла
    в колко сериала героите имат такива сънища... без мартениците!
    (мой си прочит, нищо не значи)
  • Благодаря на всички Ви за отзивите.
  • ! Побиха ме тръпки !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...