Нероденият син изкрещя

Poetry

1.3K 0 8

В утробата си носеше живот,

а вън ухаеше

на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници.
Избираха най- хубавата за
любимия,

а тя се даваше в море от
самота.

Усещаше се – разпната.
Пристъпи в болничната стая
и каза сбогом на мечтата.
-Страхливка!

Нероденият син изкрещя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dara33 (Лили Спасова)

Нещата от живота са простички, ние хората обичаме да ги усложняваме. Нали? Благодаря, че прочете.

2009-03-24T22:31:31+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

...

2009-03-18T16:31:55+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

трябваше да е силно
ама елемнатрничко ми дойде
... близо до акъла
в колко сериала героите имат такива сънища... без мартениците!
(мой си прочит, нищо не значи)

2009-03-18T16:14:28+02:00
dara33 (Лили Спасова)

Благодаря на всички Ви за отзивите.

2007-01-30T11:05:12+02:00
limmon4e (Жеже)

! Побиха ме тръпки !

2006-04-14T15:54:07+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0