В утробата си носеше живот,
а вън ухаеше
на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници.
Избираха най- хубавата за
любимия,
а тя се даваше в море от
самота.
Усещаше се – разпната.
Пристъпи в болничната стая
и каза сбогом на мечтата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация