14 mar 2012, 23:50

Несбъдната мечта 

  Poesía » Del paisaje
646 0 2

Последната къща

на уличка една,

в двора извисява се сама бреза,

напомня отминали

младост, любов, суета.

От комина дим се издига,

от прозорците блещука светлина,

а вътре един, или може би двамина,

стоят и слушат приглушена музичка.

Последната къща,

да, това е тя!

От сънищата моя,

извисена на края на света.

И гордо изправена,

стои сама

последната къща

на поредната несбъдната мечта!!!

 

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??