Несбъдната мечта
Последната къща
на уличка една,
в двора извисява се сама бреза,
напомня отминали
младост, любов, суета.
От комина дим се издига,
от прозорците блещука светлина,
а вътре един, или може би двамина,
стоят и слушат приглушена музичка.
Последната къща,
да, това е тя!
От сънищата моя,
извисена на края на света.
И гордо изправена,
стои сама
последната къща
на поредната несбъдната мечта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Георгиева Всички права запазени
