Mar 14, 2012, 11:50 PM

Несбъдната мечта 

  Poetry » Landscape
645 0 2

Последната къща

на уличка една,

в двора извисява се сама бреза,

напомня отминали

младост, любов, суета.

От комина дим се издига,

от прозорците блещука светлина,

а вътре един, или може би двамина,

стоят и слушат приглушена музичка.

Последната къща,

да, това е тя!

От сънищата моя,

извисена на края на света.

И гордо изправена,

стои сама

последната къща

на поредната несбъдната мечта!!!

 

© Петя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??