Последната къща
на уличка една,
в двора извисява се сама бреза,
напомня отминали
младост, любов, суета.
От комина дим се издига,
от прозорците блещука светлина,
а вътре един, или може би двамина,
стоят и слушат приглушена музичка.
Последната къща,
да, това е тя!
От сънищата моя,
извисена на края на света.
И гордо изправена,
стои сама
последната къща
на поредната несбъдната мечта!!!
© Петя Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
