Приятелката ми добра

ченето й се поразклати

и в мен надеждата изгря -

фелацио, но безопасно!

И зъболекарката - с мен! -

извади цялата редица.

А после проби... Пети ден

тя бе с беззъбата усмивка.

От фъфлене едва разбрах

речта, като от куха тиква

и предусещах, как без страх

с модерната любов ще свикна.

И тъй, в мечти опиянен,

минаваха пияни дните,

когато в много тъжен ден

видях в устата й зъбите.

Сияеше насреща ми

със най пленителна усмивка.

Мечтата ми се пренави

и изгоря без дим във нищото.