2 nov 2013, 17:42

Несдържано откровение

802 0 0

Със теб научих се да бъда търпелива,
в очакване обличах всеки следващ ден.
Повярвах, че щом е трудно, истинско ще е.
Повярвах в още хиляди неща,
а може би си ги измислих... обърках се накрая.
Измислих ли си приказка, измислих ли си принц
така различни от циничното и от порочното край мен.
Не зная... и отговорът вече не намирам в теб...
Мълчанието, усмивката ти по своему тълкувах,
а може би не значат просто нищо те.
За бога, имах нужда просто нещо да направиш,
каквото и да е, каквото...
Докато свирепо всеки друг крадеше ме от теб,
по мъничко отнемаха ме, разпокъсваха ме на парчета.
За бога, отчаяно се молех нещо да направиш!
Не исках да пилея повече парчетата от мен.
Не исках... но другите отнемаха ме по-малко всеки ден.
И още колко търпеливо ще мога да очаквам
нещо, което дори не знам дали измислено не е.
За бога, просто нещо направи!
Защото аз не знам как да се откажа,
не знам и как да продължа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...