2.11.2013 г., 17:42

Несдържано откровение

804 0 0

Със теб научих се да бъда търпелива,
в очакване обличах всеки следващ ден.
Повярвах, че щом е трудно, истинско ще е.
Повярвах в още хиляди неща,
а може би си ги измислих... обърках се накрая.
Измислих ли си приказка, измислих ли си принц
така различни от циничното и от порочното край мен.
Не зная... и отговорът вече не намирам в теб...
Мълчанието, усмивката ти по своему тълкувах,
а може би не значат просто нищо те.
За бога, имах нужда просто нещо да направиш,
каквото и да е, каквото...
Докато свирепо всеки друг крадеше ме от теб,
по мъничко отнемаха ме, разпокъсваха ме на парчета.
За бога, отчаяно се молех нещо да направиш!
Не исках да пилея повече парчетата от мен.
Не исках... но другите отнемаха ме по-малко всеки ден.
И още колко търпеливо ще мога да очаквам
нещо, което дори не знам дали измислено не е.
За бога, просто нещо направи!
Защото аз не знам как да се откажа,
не знам и как да продължа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...