8 ene 2009, 15:17

Несебър 

  Poesía » Del paisaje
821 0 0
Гларуси прелитат като падащи звезди.
Стрелкат се, препускат,
бележат сбъднати мечти.

Сол донася вятърът до мен.
С нежен полъх -
морски и студен.

Лятото в сърцето ми остава.
Морски пясък,
слънце до забрава.

Винаги ще нося слънчевия бряг,
скътан във сърцето
като невъздържан бяг.

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??