19 dic 2009, 22:49

Несебър

  Poesía
1.1K 0 9

Дали морето се е врязало във сушата,

или земята жадно в него се е впила…

Зовът на необятното послушала…

Или на хоризонта бялата магия…

 

И поривът към неизвестното,

което властно я привлича…

Копнежът ù трогателен  за вечност…

В  желанието си да обича…

 

В желанието си да е нечия…

Дори да се превърне в пясък…

В красивата обреченост…

На разрушителните морски страсти…

 

В пристанищата ù опитомени…

Завързала на възел ветровете…

 

Морето  е последното спасение…

За богове и за поети...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек и Поетеса!!!
    Прекрасно, Нинка, пренесох се в този неповторим, любим и на мен (сигурно и на много други българи) град!
  • Благодаря!
  • Чудесно е Нина!
  • Дали морето се е врязало във сушата,
    или земята жадно в него се е впила…
    Зовът на необятното послушала…
    Или на хоризонта бялата магия…

    Много живо и въздействащо!
  • И аз бях с теб в Несебър, Нина!
    Благодаря!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...