19 dic 2009, 22:49

Несебър 

  Poesía
732 0 9

Дали морето се е врязало във сушата,

или земята жадно в него се е впила…

Зовът на необятното послушала…

Или на хоризонта бялата магия…

 

И поривът към неизвестното,

което властно я привлича…

Копнежът ù трогателен  за вечност…

В  желанието си да обича…

 

В желанието си да е нечия…

Дори да се превърне в пясък…

В красивата обреченост…

На разрушителните морски страсти…

 

В пристанищата ù опитомени…

Завързала на възел ветровете…

 

Морето  е последното спасение…

За богове и за поети...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човек и Поетеса!!!
    Прекрасно, Нинка, пренесох се в този неповторим, любим и на мен (сигурно и на много други българи) град!
  • Благодаря!
  • Чудесно е Нина!
  • Дали морето се е врязало във сушата,
    или земята жадно в него се е впила…
    Зовът на необятното послушала…
    Или на хоризонта бялата магия…

    Много живо и въздействащо!
  • И аз бях с теб в Несебър, Нина!
    Благодаря!
  • Избрано:

    В пристанищата ù опитомени…
    Завързала на възел ветровете…

    Морето е последното спасение…
    За богове и за поети...

    Поздравления, Нина!


  • "В пристанищата ù опитомени…
    Завързала на възел ветровете…

    Морето е последното спасение…
    За богове и за поети..."

    !!!*
  • Изразителност, която аплодирам!
  • солени пръски и отдавнашност - благодаря за тях, Нинка!
Propuestas
: ??:??