Несебър
Дали морето се е врязало във сушата,
или земята жадно в него се е впила…
Зовът на необятното послушала…
Или на хоризонта бялата магия…
И поривът към неизвестното,
което властно я привлича…
Копнежът ù трогателен за вечност…
В желанието си да обича…
В желанието си да е нечия…
Дори да се превърне в пясък…
В красивата обреченост…
На разрушителните морски страсти…
В пристанищата ù опитомени…
Завързала на възел ветровете…
Морето е последното спасение…
За богове и за поети...
© Нина Сименова All rights reserved.
