19.12.2009 г., 22:49

Несебър

1.1K 0 9

Дали морето се е врязало във сушата,

или земята жадно в него се е впила…

Зовът на необятното послушала…

Или на хоризонта бялата магия…

 

И поривът към неизвестното,

което властно я привлича…

Копнежът ù трогателен  за вечност…

В  желанието си да обича…

 

В желанието си да е нечия…

Дори да се превърне в пясък…

В красивата обреченост…

На разрушителните морски страсти…

 

В пристанищата ù опитомени…

Завързала на възел ветровете…

 

Морето  е последното спасение…

За богове и за поети...

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек и Поетеса!!!
    Прекрасно, Нинка, пренесох се в този неповторим, любим и на мен (сигурно и на много други българи) град!
  • Благодаря!
  • Чудесно е Нина!
  • Дали морето се е врязало във сушата,
    или земята жадно в него се е впила…
    Зовът на необятното послушала…
    Или на хоризонта бялата магия…

    Много живо и въздействащо!
  • И аз бях с теб в Несебър, Нина!
    Благодаря!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...