19.12.2009 г., 22:49 ч.
Несебър
Дали морето се е врязало във сушата,
или земята жадно в него се е впила…
Зовът на необятното послушала…
Или на хоризонта бялата магия…
И поривът към неизвестното,
което властно я привлича…
Копнежът ù трогателен за вечност…
В желанието си да обича…
В желанието си да е нечия…
Дори да се превърне в пясък…
В красивата обреченост…
На разрушителните морски страсти…
В пристанищата ù опитомени…
Завързала на възел ветровете…
Морето е последното спасение…
За богове и за поети...
© Нина Сименова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
-
Чудесно е Нина!
-
Дали морето се е врязало във сушата,
или земята жадно в него се е впила…
Зовът на необятното послушала…
Или на хоризонта бялата магия…
Много живо и въздействащо! -
И аз бях с теб в Несебър, Нина!
Благодаря! -
Избрано:
В пристанищата ù опитомени…
Завързала на възел ветровете…
Морето е последното спасение…
За богове и за поети...
Поздравления, Нина!
-
"В пристанищата ù опитомени…
Завързала на възел ветровете…
Морето е последното спасение…
За богове и за поети..."
!!!* -
Изразителност, която аплодирам!
-
солени пръски и отдавнашност - благодаря за тях, Нинка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прекрасно, Нинка, пренесох се в този неповторим, любим и на мен (сигурно и на много други българи) град!