in4enceto_91 (Ина)
91 72
8 abr 2013, 12:58

Нещастница 

  Poesía » Otra
1193 1 8

С парцалена обич си закърпвам небето,

че от дребни души се прокъса от плач...

И пак се заричам, дано съм проклета,

ако пак го раздавам от сутрин до здрач!

 

С игла и конец ще съшивам надежди

във моя си свят, станал пристан за тях.

Чужди горчилки в сърцето отглеждах

и удобно за всеки все там си стоях...

 

Боли ме, човече. Боли ме да гледам

как грабят и нагло ми викат: ,,Мълчи!

За тебе, нещастнице, никой не страда!"

В калта ми потъпкаха всичко... почти.

 

Само със себе си скитам в разруха...

с парцалена обич, със късче небе.

А вярата, дето държеше ме духом,

угаснала свещ е във грешни ръце.

© Ина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах! Бьди!
  • Силно въздействащо стихо!Един своеобразен протест!Харесах много!
    Поздрави от мен и лек ден!
  • Нищо не е напразно в този свят! Шарена черга е животът ни: след тъмното има винаги светло! Браво, хареса ми!
  • Супер!
  • Почти е така, поддадеш ли накрая,
    когато горчилката в теб се таи.
    Бъди себе си, силна докрая,
    светкавична, ако трябва, дори и гори...
    Не, не си нещастница, и ти го знаеш!
    Ако не си усетила това което пишеш, то просто не го пиши, но ако ти си лирическата, дерзай, бъди силна, защото го можеш, и никакви такива...нещастници са жалките души.
  • Запали си сама свещичката
    Много ми хареса и стила ми допадна Поздравявам те!
  • Впечатляващо!
  • Много тъжно! Но хубаво!
Propuestas
: ??:??