21 abr 2006, 15:31

Нещастник

Poesía

998 0 2

На теб живота ти минава ей така,
не можеш да си само със една.
Ковеш съдбата си без любовта,
а душата ти е винаги сама!

За теб живота носи името – жена,
но тя за теб е всеки ден различна,
и твойто поведение
за нещастник е типично...

Защо се хванах аз на твойта стръв,
защо съм поредната ти бройка?
Защо съм влюбена безумно,
а ти ме ползваш като
за дреха - остаряла кройка?!

Защо си толкова студен,
защо не спра да те обичам?
Защо не принадлежиш на мен,
та нали навеки в теб се вричам?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sweet_dream`s (Мария Амбова)

перфекциозно... и много точно описание си направила...

2006-04-21T19:41:22+03:00
Романтик (Христо Костов)

Поздравления!

2006-04-21T16:47:52+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0