21 апр. 2006 г., 15:31

Нещастник

996 0 2

На теб живота ти минава ей така,
не можеш да си само със една.
Ковеш съдбата си без любовта,
а душата ти е винаги сама!

 

За теб живота носи името – жена,
но тя за теб е всеки ден различна,
и твойто поведение
за нещастник е типично...


Защо се хванах аз на твойта стръв,
защо съм поредната ти бройка?
Защо съм влюбена безумно,
а ти ме ползваш като
за дреха - остаряла кройка?!


Защо си толкова студен,
защо не спра да те обичам?
Защо не принадлежиш на мен,
та нали навеки в теб се вричам?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...