7 nov 2013, 23:25

Нещата от живота

  Poesía » Otra
524 0 0

Животът мачка, туй е факт
и все по-рядко чуваме за какъв да е милосърден акт.
По улицата стара хора срещаш намусени, сърдити, 
като че ли от някого са те набити. 
Запитах се къде изчезнаха усмихнатите хора,
а всички те гледат като говедата в обора.
Пардон, не исках тук милите животни да обидя 
и като човек велик с това изказване аз някаква слава да добия,
а кой е животно всъщност и то най-злото, това сме ти и аз,
сега не ме гледай ти в захлас.
Но стига вече излияния
и празни без смисъл словосъчетания.
Обувай панталона и някаква си риза,
дори и наедрял да си и твойто тяло в нея да не влиза.
Сложи усмивка на лицето, колкото и да е трудно ,
понякога бих казал доста мудно.
Макар не всичко днес да е наред,
поеми ти пътя - с Бога в сърцето и душата все напред!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...