7 nov 2013, 23:25

Нещата от живота

  Poesía » Otra
525 0 0

Животът мачка, туй е факт
и все по-рядко чуваме за какъв да е милосърден акт.
По улицата стара хора срещаш намусени, сърдити, 
като че ли от някого са те набити. 
Запитах се къде изчезнаха усмихнатите хора,
а всички те гледат като говедата в обора.
Пардон, не исках тук милите животни да обидя 
и като човек велик с това изказване аз някаква слава да добия,
а кой е животно всъщност и то най-злото, това сме ти и аз,
сега не ме гледай ти в захлас.
Но стига вече излияния
и празни без смисъл словосъчетания.
Обувай панталона и някаква си риза,
дори и наедрял да си и твойто тяло в нея да не влиза.
Сложи усмивка на лицето, колкото и да е трудно ,
понякога бих казал доста мудно.
Макар не всичко днес да е наред,
поеми ти пътя - с Бога в сърцето и душата все напред!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...