Животът мачка, туй е факт
и все по-рядко чуваме за какъв да е милосърден акт.
По улицата стара хора срещаш намусени, сърдити, 
като че ли от някого са те набити. 
Запитах се къде изчезнаха усмихнатите хора,
а всички те гледат като говедата в обора.
Пардон, не исках тук милите животни да обидя 
и като човек велик с това изказване аз някаква слава да добия,
а кой е животно всъщност и то най-злото, това сме ти и аз,
сега не ме гледай ти в захлас.
Но стига вече излияния
и празни без смисъл словосъчетания.
Обувай панталона и някаква си риза,
дори и наедрял да си и твойто тяло в нея да не влиза.
Сложи усмивка на лицето, колкото и да е трудно ,
понякога бих казал доста мудно.
Макар не всичко днес да е наред,
поеми ти пътя - с Бога в сърцето и душата все напред!