7.11.2013 г., 23:25

Нещата от живота

522 0 0

Животът мачка, туй е факт
и все по-рядко чуваме за какъв да е милосърден акт.
По улицата стара хора срещаш намусени, сърдити, 
като че ли от някого са те набити. 
Запитах се къде изчезнаха усмихнатите хора,
а всички те гледат като говедата в обора.
Пардон, не исках тук милите животни да обидя 
и като човек велик с това изказване аз някаква слава да добия,
а кой е животно всъщност и то най-злото, това сме ти и аз,
сега не ме гледай ти в захлас.
Но стига вече излияния
и празни без смисъл словосъчетания.
Обувай панталона и някаква си риза,
дори и наедрял да си и твойто тяло в нея да не влиза.
Сложи усмивка на лицето, колкото и да е трудно ,
понякога бих казал доста мудно.
Макар не всичко днес да е наред,
поеми ти пътя - с Бога в сърцето и душата все напред!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...