13 oct 2007, 12:04

Нещо хубаво...

  Poesía
1.8K 0 8
 

Като топли лъчи на утро

мойте мисли докоснаха твоите.

Случи се нещо хубаво

в твоя свят и в моят.


Като буйна река напролет

мойта радост увлече времето.

Тя го спря да си поговорят,

то забрави да се отмерва.


Тя го върза на папионка,

то се смя и го заболя коремчето.

И се гониха из часовника,

и се стигаха цяла вечер...


А съня ги причака палаво

и ги гушна, и нацелува.

Нещо твое и мое някакво

се прегърнаха и засънуваха


чудеса и красива пролет

във сърцето на есента.

А луната нощта помоли

да позабави сутринта.


И се усмихна съня, спокоен,

пълноцветен като дъга.

Твоя свят докосна моят

с нежността на една мечта.


Лъчите на утрото

тихичко си намигнаха.

Случи се нещо хубаво.

Мислите ни се настигнаха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...