Нещо хубаво...
Като топли лъчи на утро
мойте мисли докоснаха твоите.
Случи се нещо хубаво
в твоя свят и в моят.
Като буйна река напролет
мойта радост увлече времето.
Тя го спря да си поговорят,
то забрави да се отмерва.
Тя го върза на папионка,
то се смя и го заболя коремчето.
И се гониха из часовника,
и се стигаха цяла вечер...
А съня ги причака палаво
и ги гушна, и нацелува.
Нещо твое и мое някакво
се прегърнаха и засънуваха
чудеса и красива пролет
във сърцето на есента.
А луната нощта помоли
да позабави сутринта.
И се усмихна съня, спокоен,
пълноцветен като дъга.
Твоя свят докосна моят
с нежността на една мечта.
Лъчите на утрото
тихичко си намигнаха.
Случи се нещо хубаво.
Мислите ни се настигнаха...
© Цвети Пеева All rights reserved.
Поздрави!!!
