Нещо хубаво...
Като топли лъчи на утро
мойте мисли докоснаха твоите.
Случи се нещо хубаво
в твоя свят и в моят.
Като буйна река напролет
мойта радост увлече времето.
Тя го спря да си поговорят,
то забрави да се отмерва.
Тя го върза на папионка,
то се смя и го заболя коремчето.
И се гониха из часовника,
и се стигаха цяла вечер...
А съня ги причака палаво
и ги гушна, и нацелува.
Нещо твое и мое някакво
се прегърнаха и засънуваха
чудеса и красива пролет
във сърцето на есента.
А луната нощта помоли
да позабави сутринта.
И се усмихна съня, спокоен,
пълноцветен като дъга.
Твоя свят докосна моят
с нежността на една мечта.
Лъчите на утрото
тихичко си намигнаха.
Случи се нещо хубаво.
Мислите ни се настигнаха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
Поздрави!!!
