Нещо като раздяла

Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя

и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,

а в куфарите скътах мъка неизказана,

ключалките затворих с обичта си.

Не казвай нищо, думите осиротяха,

но вслушай се в баладата на бриза юноша:

разказва на вечерницата сладкодумия

и тя го слуша, както аз  ти вярвах влюбено.

Не чувам вече барабаните на чувството.

Тупти нощта и в учестения ù ритъм

на двойки гларуси се любят шумно,

а ние, празни без любов, ги пъдим глупаво.

Из въздуха светулки носят паяжини.

Плетат от  думите ни светли дири,

кръжат над теб, над мен, венци ни правят

- не, късно е, безбрачието ни отива...

Ще взема нощния експрес и куфарите ще оставя,

не ще пренасям хленч и мелодрами.

Щом стигна крайна гара, ще поседна

с приятелката Самота забравата да чакаме...