Нещо като раздяла
Нещо като раздяла
Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя
и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,
а в куфарите скътах мъка неизказана,
ключалките затворих с обичта си.
Не казвай нищо, думите осиротяха,
но вслушай се в баладата на бриза юноша:
разказва на вечерницата сладкодумия
и тя го слуша, както аз ти вярвах влюбено.
Не чувам вече барабаните на чувството.
Тупти нощта и в учестения ù ритъм
на двойки гларуси се любят шумно,
а ние, празни без любов, ги пъдим глупаво.
Из въздуха светулки носят паяжини.
Плетат от думите ни светли дири,
кръжат над теб, над мен, венци ни правят
- не, късно е, безбрачието ни отива...
Ще взема нощния експрес и куфарите ще оставя,
не ще пренасям хленч и мелодрами.
Щом стигна крайна гара, ще поседна
с приятелката Самота забравата да чакаме...
© Златина Георгиева All rights reserved.
