Нещо като раздяла
Сбогуваме се. Последните си думи ще оставя
и не на лист, навсякъде ще пиша знаци,
а в куфарите скътах мъка неизказана,
ключалките затворих с обичта си.
Не казвай нищо, думите осиротяха,
но вслушай се в баладата на бриза юноша:
разказва на вечерницата сладкодумия
и тя го слуша, както аз ти вярвах влюбено.
Не чувам вече барабаните на чувството.
Тупти нощта и в учестения ù ритъм
на двойки гларуси се любят шумно, ...