15 nov 2009, 11:12

Нещо като спомен 

  Poesía » Otra
1084 1 23
Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.

Сега съм плачеща върба,
и тишина, и тръни.
Сега съм всичкото това,
което е сина ми.

И облачето, дето спря
на хоризонта тъмен.
За малко. И ще съм при тях,
а тука песента ми.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??