Нещо като спомен

15 нояб. 2009 г., 11:12

Поэзия » Другая

1133 1 23

Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба,
и тишина, и тръни.
Сега съм всичкото това,
което е сина ми.
И облачето, дето спря
на хоризонта тъмен.
За малко. И ще съм при тях,
а тука песента ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нещо като спомен

Искате да прочетете повече?

Предложения