Нещо като спомен
Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба,
и тишина, и тръни.
Сега съм всичкото това,
което е сина ми.
И облачето, дето спря
на хоризонта тъмен.
За малко. И ще съм при тях,
а тука песента ми.
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба,
и тишина, и тръни.
Сега съм всичкото това,
което е сина ми.
И облачето, дето спря
на хоризонта тъмен.
За малко. И ще съм при тях,
а тука песента ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
))))))А Животът, Приятелю все не достига...Сърдечни поздрави!!!
