15.11.2009 г., 11:12 ч.

Нещо като спомен 

  Поезия » Друга
1037 1 23
Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.

Сега съм плачеща върба,
и тишина, и тръни.
Сега съм всичкото това,
което е сина ми.

И облачето, дето спря
на хоризонта тъмен.
За малко. И ще съм при тях,
а тука песента ми.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??