31 mar 2008, 20:39

Нещо Лично

736 0 1
Когато разбереш, че всичко свърши
и няма изход от съдбата ти,
дори и смъртта да не може да те довърши,
животът ти вече ще е приключил.

Всеки ме убива малко ден след ден
и душата, и сърцето ми проклина,
убивайки всичко красиво в мен.

Любов и свобода са двете цели
на моя живот без смисъл,
те единствени са оцелели,
без дори и от тях да съм вкусил.

Дори и вярата ми умира,
заключена в тъмна самотна стая,
тя просто няма сила
да стигне дори до рая.

Самотата е вечна болка
и скита без посока в сърцето,
тя се лута и убива бавно,
дори и усмивката на лицето.

Нещо лично Ви споделям,
защото скоро ще умре всичко в мен,
така с Вас се разделям
и помнете, че животът е студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миро Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...