31 mar 2008, 20:39

Нещо Лично 

  Poesía » De amor
549 0 1
Когато разбереш, че всичко свърши
и няма изход от съдбата ти,
дори и смъртта да не може да те довърши,
животът ти вече ще е приключил.

Всеки ме убива малко ден след ден
и душата, и сърцето ми проклина,
убивайки всичко красиво в мен.

Любов и свобода са двете цели
на моя живот без смисъл,
те единствени са оцелели,
без дори и от тях да съм вкусил.

Дори и вярата ми умира,
заключена в тъмна самотна стая,
тя просто няма сила
да стигне дори до рая.

Самотата е вечна болка
и скита без посока в сърцето,
тя се лута и убива бавно,
дори и усмивката на лицето.

Нещо лично Ви споделям,
защото скоро ще умре всичко в мен,
така с Вас се разделям
и помнете, че животът е студен.

© Миро Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??